 |
www.golden-bg.com
Форум за породата Голдън Ретривър
|
| Предишната тема :: Следващата тема |
| Автор |
Съобщение |
jazzmancho
Регистриран на: 03 Мар 2005
Мнения: 549
Местожителство: София
|
| Пуснато на: 04 Мар 2007 15:07 Заглавие: IN MEMORIAN |
|
|
Скъпи приятели, вчера ни напусна завинаги нашия неповторим и любим Яго. Най-преданият, най-дружелюбният и най-милият ротвайлер. Много ще ми липсва това невероятно създание. Мир на праха му.
|
|
| Върнете се в началото |
|
Benyb
Регистриран на: 02 Мар 2005
Мнения: 537
|
| Пуснато на: 04 Мар 2007 18:58 Заглавие: |
|
|
| ...това беше най-благородният пес,който някога съм виждала...прекрасният Яго,кучето,което ме накара да се влюбя завинаги в ротвайлерите...ужасно,ужасно ми е мъчно... |
|
| Върнете се в началото |
|
itavet
Регистриран на: 15 Мар 2006
Мнения: 669
Местожителство: sofiq
|
| Пуснато на: 04 Мар 2007 22:42 Заглавие: |
|
|
| МИР НА ПРАХА ТИ ЯГО!!!! ЩЕ ЛИПСВАШ НА МНОГО ПРИЯТЕЛИ....... |
|
| Върнете се в началото |
|
Morti:)
Регистриран на: 05 Юли 2005
Мнения: 1280
|
| Пуснато на: 05 Мар 2007 9:05 Заглавие: |
|
|
Моста на дъгата ...
Точно до сами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.
Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.
Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.
Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.
Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.
Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.
И тогава минавате под Моста на дъгата.
Заедно завинаги... |
|
| Върнете се в началото |
|
| |
|